Често чувам съпротива срещу така наречената "родова карма".
- Няма да плащам грешките на друг - още повече, че не ги и познавам.
- Как може потомците да плащат, а не Душата на извършителя?
- Това звучи противоестествено.
И още много подобни мнения.
Когато се познава родовата наука, човек може да направи ясно разграничение. Никой не казва, че Душата не носи отговорност за делата си. Разбира се, че е така. Това е личната карма и тя е Закон.Родовата карма се основава на различни принципи. Ние сме несъзнателно свързани с историята на нашите предци и също така несъзнателно ги повтаряме. Личното несъзнателно поле ни държи отговорни да балансираме собствените ни модели. Колективното несъзнателно поле ни насочва да възстановим баланса към системата, която принадлежим. За да се преродим в точно този род - не е случайност. Кармата, личните задачи, на нашата Душа е в синхрон с родовата карма. Имаме едни задачи да отработим.
Иначе казано - учейки си уроците - растем и ние, и цялото - родът.
Всички сме ЕДНО!
Скоро чух интервю с Мадлен Алгафари и си спомних за чудесния филм и ЕФЕКТА НА ПЕПЕРУДАТА 
Ако едно наше действие - положително или не - може да даде отражение в противоположна точка на света, как очакваме освободеност от "размаха" на крилата на нашите предци?
Ние сме Едно!