Децата са много чувствителни и като добра попивателна, поемат в себе си цялата палитра на атмосферата в дома. Като родов терапевт мога да добавя още – децата ни поемат цялата родова динамика – разбира се, несъзнателно. Понякога основният конфликт не е в настоящето. Децата отразяват с поведението си травма на нашите предци. В тези случаи спасението ни е в родовата терапия и семейните констелации. За начало може да положите основи със здравословни методики от психологията.За мен, терминът „лошо поведение“ при децата, е погрешен още в определението си.Децата (и всички ние) експериментират с различни поведенчески инструменти и реакции. Те подражават на възрастните и прибавят богат асортимент от собственото си въображение.След различните си опити, децата определят действията си като „ефективни“ и „неефективни“, в зависимост от реакцията на възрастните и околните.И нека онагледим – когато детето установи, че с молба няма да постигне желаната от вас реакция/действие, но забелязва, че като започне да пищи, да се сърди и да проявява негативност – вие реагирате по начин, който му удовлетворява потребността – как мислите, кой ще бъде неговият избор следващия път? Разбира се, ефективният! Поведението на децата е техният несъзнателен, но находчив опит в това да се почувстват разбрани и да намерят как да удовлетворят потребностите си.И тук е важно да се замислим какви са тези потребности, от какво имат нужда децата ни?Психологът д-р Рос Кембъл развива чудесната си теза за т.нар. „емоционален резервоар“ – който всички ние имаме и е важно за психо-емоционалното ни здраве да го „запълваме“ с правилната храна. С горивото, което ще ни помага да имаме здравословна връзка както със самите себе си, така и с другите.Всяко дете има 4 основни потребности – Четирите „С“-та:Потребността да се чувствам свързан – трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде;Потребността да се чувствам способен – трябва да знам, че притежавам уменията да го свърша;Потребността да се чувствам съществен – трябва да знам, че приносът ми има значение;Потребността да се чувствам смел – трябва да знам, че мога да посрещна каквото дойде.Тази теория е на Алисън Шейфър – тя е експерт в отглеждането на деца и подходът й е основан върху възпитателните теории на един от класиците в психоанализата Алфред Адлер.Бих добавила, че тези потребности са съществени за всеки един от нас, независимо от възрастта. Те са фундамент и във взаимоотношенията ни с другите.Дефицит в четирите „С“:Не се чувствам приет, изпитвам самота и несигурност;Не се чувствам способен, изпитвам некомпетентност и зависимост;Не се чувствам значим, чувствам се безполезен;Не се чувствам смел, не мога да се справя с проблемите, защото не съм идеален.Сигурна съм, че всеки от вас, който чете тези редове, вече е успял да проникне в мотива на детето си и липсващото му в комуникацията с околния свят.МНОГО Е ВАЖНО да не навлизаме като родители в самообвинителен модел и чувство на вина.Всеки прави най-доброто, на което е способен в дадения момент. Но вървейки напред – ние имаме избор! Важно е да осъзнаем, че лошото държание у децата е реакция, породена от обезсърчаване. И това объркване у децата е особено активно при непълно семейство.„Деца, които се чувстват добре, се държат добре. Деца, които се чувстват зле, се държат зле“.Д-р Джейн НелсънВсяка една от тези потребности има как да бъде преразгледана и удовлетворена в ежедневната комуникация с децата ви. Да подхраните децата конструктивно.„Лошото поведение“ е вик на детето, че неговите основни потребности не са задоволени през позитивния му подход и детето търси внимание и значимост, както намери за възможно.Когато детето не е получавало здравословно пълноценно внимание (един от основните емоционални езици) – то търси прекомерно внимание, дори с цената на „бели“, викове от страна на мама и други.Когато детето не се чувства способно в очите на другите – търси власт над тях.Когато не се чувствам съществен и съм унизен – търся реванш.Когато не се чувствам смел – избягвам живота.Голяма част от нашето ежедневие преминава през несъзнателното ни Аз. Наричам го простичко – сомнамбулизъм!Шокиращо е да осъзнаем, че голяма част от изборите, реакциите и действията ни са продиктувани от нашата „сянка“, нашето несъзнателно поле.Ето защо бих ви препоръчала една много ефективна техника от рефлексивната психология, която ще ви подкрепя в това да бъдете будни и осъзнати в общуването с децата ви, а и във всеки друг аспект!Когато се разрази буря в дома ви – оттеглете се за миг в себе си и отговорете на следните въпроси:Какво правя в момента?Как се чувствам в момента?Как реагира детето ми на това? Какво всъщност иска да ми каже?Това автоматично ще ви върне в съзнателна позиция на избор, във вашата зряла част.Воденето на емоционален дневник и емоционална скала са нещата, които сърдечно препоръчвам на всеки, който иска да изгради повече себерефлексия.Всяка вечер описвайте деня си, реакциите си, поведението си. Когато отбележите нещо, което бихте искали да промените в изброеното – то на долния ред напишете:Как мога да реагирам по-добре следващият път?Отговорете.След 3 дни вероятно ще опишете същата ситуация и стремглаво ще се втурнете в обвинителен механизъм – „Ето, не се справих!“Недейте! Бъдете любящи към себе си в изграждането на нови умения!Просто повторете процедурата. Може да минат няколко описа, но в един момент вашият мозък ще откликне на повтарящото се действие и при поредната конфликтна ситуация, вие няма да реагирате автоматично, но ще изплува в съзнанието ви ето тази картина:Как мога да реагирам по-добре следващият път?И ще имате избор!Усещането е прекрасно и това е много ефективна и лесна практика за повече осъзнатост!Също така, под формата на игра и арт терапия, можете да научите и децата ви да попълват и своя емоционален дневник като рисуват, описват своите емоции, без да ги осъждаме и етикираме – това е ценна инвестиция в тяхното психо-емоционално здраве и щастливи отношения, защото първата стъпка към трансформация на всичко е ОСЪЗНАВАНЕТО – да признаем и разберем какво чувстваме и защо? Това води до снижаване на напрежението.Ако искате да натрупате повече инструменти във възпитанието на децата си, препоръчвам ви следните книги:Алисън Шейфър „Скъпи, провалих децата“ (нейна е тезата, с която ви запознах днес);Рос Кембъл – „Детето – как да го обичаме истински“Гари Чапман – „Петте езика на любовта и тийнейджърите“Алфред Адлер – „Възпитание на децата“Шефали Тсабари – „Осъзнатост в семейството“Владимир Леви – „Нестандартното дете“Франсис Йенсен – „Тийнейджърският мозък“
Децата
29.11.2021
Uncategorised